Тези дни съм се замислила над бъдещето и прочие.Oще съм млада и целия свят е пред ,поне така казват възрастните.

Аз се смятам от поколението на младите,амбициозните и мотивирaни към умело бъдеще.Но лошото е ,че се съмнявам в уменията си.Знам това е нормално,всеки го прави,но се и съмнявам в бъдещето дали ще изпълни мечтите ми.

Всеки има мечта,желание и искане.

Мечта,която имаме от малки.Искам да стана принцеса,балерина,полицай,пожарникар и т.н.Но колко от тези наши мечти се реализират?Помните ли тези дни,когато нямаше проблеми с момчета или най-големия проблем с момче е че ти е взел химикала и не го връща или нещо подобно.Тези времена когато се забавлявахме по цял ден навън и играхме,наслаждавайки се на малките радости в живота.

Но сега вече ни завладява реалността и трябва да поемем отговорност за мечтите си,които не сме постигнали.Желанията,които излизат само на думи и никога не ги догонваме.Милионите искания към родителите ни,към гаджето,към шефа ни към самите нас.

Искам роклята от миналия ден,искам повишението в работата ми,искам да завърша с отличие..Искам да съм щастлива.Искам любов.

Нека спрем да искаме и да започнем да действаме.

Всеки ден по едно действие,даже малко но все пак някакво,което да те доближи до твоята мечта,желание или твоето искане..

До другия път,мечтатели!

<3