Искаме само да сме желание,да сме лъч надежда за някой мъж,да бъдем всичко за него.

Последните няколко дни започнах да се съмнявам в надеждата,че ще срещна правилния и че той изобщо съществува.В последните няколко дни моята лъч надежда,моята позитивна енергия беше погълната от това нагло същество в мъжки пол.

Не всички са такива,не ме разбирайте погрешно.Лош късмет в любовта?Няма любов в моята история и нека не има ако ще е с енергиен вампир.Има лош късмет,може би и малко карма..съдба,несправедлив живот.Знаете какво е,всеки е запознат с несправедливия живот.

Както и да е,нека се върна по темата.Беше хубаво,бях мила,бях скромна,бях всичко което не съм.За кого?Защо се променяме за другите?За любовта?Искаше да ме изпие до последно,искаше да ме сломи..мен непоколебимата,мен силната.Отнемаше ми малко,по-малко последната надежда за любов.Каква наглост!

И темата не е колко неблагодарни мъже има,колко несправедлив е живота,темата е на колко болка сме способни да издържим за любовта?

На всичко?На половината?Никаква болка?!

Имаме ли избор в крайна сметка,когато става въпрос за любовта.

Каквото и да е сторил..ти искаш неговите ръце да докоснат лицето ти,искаш неговите ръце да обгърнат ханша ти,искаш неговите устни да те целуват,искаш неговото внимание,искаш ти да си му всичко както той за теб е.

Искаш само той да е,само защото другите не са той!