И ето,че наближи периода в който се съмняваш и в лъжата даже.

Искам и него,искам и гордостта да си запазя и искам да не се загубя по пътя.Познавам се много добре,но знам че това което искам няма как да ми го даде той.Той ще остане една мечта,която с времето ще забравя.

Никога не съм обичала кръстопътят.За някои това означава,че имат избор но за мен е повече стрес кой път да избера:правилния?Кой е правилния път?Има ли човек,който да знае кой път е правилен?или подходящ за ситуацията?

Съжалявам,ако звуча объркано,но в момента наистина не знам какво съм.Точно в този период наближи,съмнения в самия себе си и пътя,който си избрал.В главата ми се въртят толкова много идеи и разсъждения,ако можех просто да изключа за поне няколко минути...за ден-два?

"Той мисли ли за мен,както в момента аз мисля за него?Той иска ли ме както аз го искам сега?Искам ли го толкова,че да рискувам всичко за него?Сеща ли се за мен,както аз мисля за него през цялото време?"-Малка част от въпросите,които минават през моята объркана главица.

P.S:Трябва да спра да мисля за него.(повтори си го поне 10 пъти,за да го запомниш.)