Светлините проблясваха в очите ми, мрака се сливаше с колите. Гледайки концентрирано пътя, осъзнах какво ми беше нужно в тази студена ноемврийска нощ.

Той..

И не точно той ,не ми бяха нужни милите му думи да ме галят нежно и да ме мамят лъжливо, нито да ми каже онези две думички, за които всяка жена копнее.

Желаех присъствието му, то ме успокояваше и ме караше да се чувствам сякаш няма нищо ,на този свят, което може да ме сломи.

Желаех да се вслушам в тежките му вдишвания на седалката до мен, щом мрака и тишината ни покрие.

Желаех криейки се от целия свят, мимолетно да усетя пърхащите ми крила на свобода.