До него..

Счупиха ме на много места,пречупиха душата в мен,скъпи мой.Как се живее със прекършен дух?Как продължаваш да дишаш,да обичаш и да вярваш?

Спираш,изтръпваш към всичко.Избягваш любовта,бягаш от доброто,защото всичко е илюзия,една огромна и мазна измама,която иска да те хване неподготвен.Иска да те прекърши,както успя с мен.Смачка ме,до степен,която не мислех ,че мога да стигна.Толкова ниско ниво не мислех,че съществува,но не беше там проблема,че съм там долу.Главния проблем беше,заради хората,които бях там долу,заради тези които се считаха мои близки,ценни хора за мен.

Тогава,скъпи мой,доверието ти пада по-ниско от теб самия и живота ти не се преобръща 360 градуса,а се преместя в цяла различна вселена.

И се изправящ и продължаваш,но с идеята да мачкаш всеки,който застане на пътя ти и ти се пречка.Пречка става любовта,защото ставаш слаб чрез нея,в пречка се превръщат хората,защото всеки иска да открадне нещо от теб и да те измами.

Живота ти минава,така самотно,но сигурно.

И не съди,мили мой,защото причиненото на мен,може и теб да достигне и ти да паднеш,но да не успееш да станеш.Тогава имай надеждата,че там ще съм аз да им стъжня живота,че са те накарали да се съмняваш в самия себе си.

 

Тя..